Антон Порязов: Актьорите дават надежда, спасяват душата на зрителя и са отдушник за неговите несполуки
Антон Порязов, артист, водещ, спортист и публицист, в изявление за взаимната графа на Радио " Фокус “ и Български състезателен тотализатор
Ти си един от водещите на предаванията Спорт Тото по Българска национална телевизия. Как се стигна до твоето запознанство с Българския състезателен тотализатор?
За мене Българският състезателен тотализатор е доста близо до сърцето ми, тъй като през 2020 година, когато завоювах кастинга за ново лице на игрите по Българска национална телевизия, незабавно започнах да работя. Предаването беше прелестно, с времетраене половин час, с посетители в него. И тогава се случиха доста персонални и съдбоносни неща за мен, защото тъкмо в деня, в който майка ми отлетя от този свят, светла й памет, това беше 23 април, а аз имах предаване, беше четвъртък. И следобяд, когато отидох, аз не споделих на никого какво се е случило, просто се държах професионално, както ме е учил моят преподавател, проф. Стефан Данаилов, при който съм приключил в НАТФИЗ. Съответно водих предаването и изтеглихме 109-я тото милионер на България, което за мен беше знак от Бога и от майка ми, че тя към този момент е горе и че всичко е наред. И на нея деветката й беше обичаното число, както и на мен, това ми е съдбоносното число. Аз съм роден на 5 април, като прави общ брой 9. Живея в апартамент № 9, актът ми за раждане е № 999, кръщелното ми удостоверение е № 999. Съответно, кажете ми, какъв е шансът да се падне 109-ят тото милионер? Аз тогава бях на 33 години, което е Христовата възраст, и това беше 33-я тираж. Кой каквото желае да ми споделя, само че няма инцидентни неща. Бог съществува. И по тази причина тотото е в сърцето ми. Така стартира това премеждие за мен като водещ и дебют в ефира на Българска национална телевизия с игрите на тотализатора. И след това, откакто предаването по Българска национална телевизия завърши, върнаха Део и Марина в Българска национална телевизия, мен надлежно ме редуцираха, тъй като нямаше две излъчвания. И напълно неотдавна, след 5 години още веднъж се завърнах, с цел да заместя Део, до момента в който той беше в отпуск, за което съм извънредно признателен на управлението, че се сети за мен, тъй като съм бил преди лице на предаването и в този момент още веднъж, когато има потребност се включвам, оказвам помощ като водещ. И се надявам занапред да ни предстоят още доста хубави и забавни неща с тотализатора, тъй като той е част от персоналния ми път - креативен и предопределен.
Тони, доста топли думи за Тотото, за хората вътре, за ситуацията. Как тази организация съумя да стигне до сърцата на хората и да бъде покрай тях, да не се компрометира през годините и да оказва помощ на спорта и на културата?
Когато нещата просто са насочени към това да се оказва помощ и се вършат със сърце и душа, няма по какъв начин да не се случват, тъй като 30% отиват за подкрепяне на българския спорт и просвета, което е извънредно значимо, изключително в такива сложни, тежки времена, да има фонд, да има помощ, да има нещо, което да подкрепя тези две звена, защото те са главните стълбове на човешкото образование, спорта и културата, и те някак си карат индивида да бъде построен като персона, което на нас, българите и освен на нас, в целия свят ни е извънредно жизненоважно да се изградим като положителни хора и персони. Трябва да имаме такива държавни механизми, които да оказват помощ. Това е действително ролята на страната. Много съм благополучен и щастлив, че съм част от това.
Ти доскоро описа за хладнокръвието, с което си водил предаването в деня на гибелта на твоята майка, светла й памет. Какво ти костваха тези старания и в този момент, 5 години по-късно, даваш ли си сметка какво си направил в действителност и по какъв начин си превъзмогнал това ужасяващо събитие?
Тя сутринта си отиде, аз следобяд имах предаване. Даже 25 април е рождената дата на Шекспир. Нещата просто по този начин се подредиха, няма инцидентни неща. Аз нямам доверие, че Бог съществува. Аз знам, че Бог съществува. Но връщайки се обратно и поглеждайки през рамо, не мога да осъзная по какъв начин съм съумял да се активизирам, да се абстрахирам от всичко и да повеждам това предаване. Както към този момент споделих, тогава изтеглихме 109-ия тото милионер. Това беше рекорден джакпот за онлайн тираж, тъй като индивидът, Недялко Йорданов, с онлайн фиш за 3.20 лв. беше спечелил близо 1.6 милиона лв., което беше връх тогава за тотализатора за онлайн залог. И някак си тогава към този момент, след предаването, ми потеглиха сълзи от очите. Когато се прибрах откъм гърба в апаратната и екипът ме попита: Абе, Тони, какво става? – и аз споделих: Вълнувам се за джакпота. Но те ме усетиха и ми споделиха: Не, не, има нещо друго. Аз чак тогава им споделих и те не можеха да повярват. Но това е в действителност човешката природа и душа – когато ние се концентрираме, когато се активизираме, ние сме способни на неща, които не знаем, че съществуват вътре в нас. И имаме доста сили, тъй като ние в действителност сме едни души, които вървят по земята. И постоянно аз това съм казвал, и моят професор, Стефан Данилов, ме е научил, че би трябвало да гледаш на индивида като на душа, като на дух, а не като на едно тяло, което ти приказва. И да имаш постоянно почитание към душата на индивида, тъй като ето, в никакъв случай не знаеш той какво претърпява и пред какво е минал и какво му се случва.
Или както споделят античните команчи, племето от Америка: Недей да съдиш някого, преди да си прекарал две луни в неговите мокасини.
Да, това е превъзходно, доста хубаво казано.
Тони, ти ни разказваш за твоя преподавател Стефан Данаилов, обаче всички в България сме наясно, че пътят на артиста след завършването на НАТФИЗ по никакъв начин не е елементарен. Аз персонално те помня от второстепенната роля, която имаше в сериала " Под прикритие “, помощник на комисар Попов. Разкажи ни за твоя път, в случай че искаш даже от въжделенията ти през ученическите години, по кое време си осъзнал, че искаш да бъдеш артист, завършването на НАТФИЗ, по-късно сериали, реклами, спектакъл. Някак си начертай една пътна карта, в случай че искаш за младите артисти, с цел да знаят, че не е елементарно.
Ами в действителност, Бойко, това е една от най-трудните специалности в света съгласно мен. Колкото и да е благородна, тя е предопределение. Просто е божи подарък. Ти би трябвало да го откриеш за себе си и по-късно да го развиваш. Защото в действителност един артист, който има единствено гений, ще загуби пред този, който има по-малко гений, само че работи повече. Пътна карта просто е доста мъчно да начертая, няма да ни стигне времето, тъй като в действителност толкоз доста неща са ми се случили в моя креативен път към този момент за 13 години, откогато се занимавам с изкуство. Аз открих изкуството първо в театъра. Всичко стартира в 119-о учебно заведение в София Тогава моята класна, госпожа Данева ни водеше на спектакъл. Ако слуша, специфични поздрави на нея и на шефа Диян Стаматов. Ходехме в Театър " 199 “ и в Театъра на " Армията “. Като възпитаник всеки петък имахме традиция да бъдем на зрелище. И тогава някак си аз, защото съм с мъчно, тежко детство, израснал съм без татко и по този начин нататък, да не влизам в детайлности, само че беше мъчно, намирах избавление в тези час-два, когато отивахме на спектакъл и гледахме артистите на сцената. Едни от знаковите огромни представления тогава бяха " Сако от велур “, " Телохранители “, " Секс, опиати, рокендрол ", " Ножица-трепач " и още, и още, които някак си просто ме спасяваха от сложните, неприятните, тежките неща, които ме чакаха у дома или са ми се случвали в учебно заведение и по този начин нататък. Та, си споделих: аз желая да съм като тези артисти, като тези хора, които дават вяра и избавят душата ти за час-два и някак си са отдушник за твоите несполуки в живота. И полека-лека, това ми беше първата среща с изкуството, с театъра, по-късно пристигна и киното. В кино " Изток “, тъй като аз съм израснал в този регион. Гледах с удивления и унес филми като " Матрицата “, " Джурасик парк “, " Гладиатор “ на Ридли Скот, които ме сближиха с киното. И в следствие към този момент аз си споделих, че това е една благородна същинска специалност, която може доста да дава на хората, да дава смисъл, да дава послания, да ги избавя. Но, когато приключих моето приблизително особено обучение, трябваше да стартира да работя, с цел да оказвам помощ на майка си, на баба си, и нямаше по какъв начин да вляза незабавно в НАТФИЗ. Започнах да работя като търговски представител в една доста огромна българска компания за захарни произведения. Но след това, като се разделиха нашите и татко ми към този момент не беше фактор, който оказваше въздействие върху моите избори, започнах да се занимавам и с това. Напуснах си работата на търговски представител и започнах да последвам актьорската си фантазия, тогава бях на 26-годишна възраст.
Кой е твоят Топ 3 на скъпите препоръки, които Стефан Данаилов ти е дал? Какво научи от него в човешки проект, освен в актьорски?
Светла му памет на моя нравствен татко. Той ми е повече от преподавател, тъй като аз бях и отговорник на класа. Бях един от най-приближените му студенти. Много истории с него, ходил съм у тях и какво ли не. Но в резюме, той ни учеше на това да постъпваш към всяко едно човешко създание с почитание, тъй като не знаеш то какво си носи в неговия куфар. Другото,което е, да бъдеш пич и да имаш самочувствие. Много значими неща, само че самочувствие с мярка, умерено самочувствие. Т.е. ти да знаеш кой си, само че да знаеш и от кое място си тръгнал. И постоянно, когато се качваш по стълбицата на триумфа и на живота нагоре, да поздравяваш хората, които срещаш, тъй като когато един ден паднеш оттова или тръгнеш да падаш, да слизаш надолу, можеш да срещнеш същите тези хора. Това са едни от главните неща, които ме е научил моят нравствен татко и професор ми в НАТФИЗ, Стефан Данаилов.
След това завършваш НАТФИЗ, какво става с кариерата ти? Трудно начало, спектакъл, щатове, свободна процедура, реклами, кино?
Да, всичко това вкупом. Разбира се, както ти загатна " Под прикритие “, само че " Под прикритие “ беше един от първите сериали с съществена роля даже преди да вляза в НАТФИЗ, което беше забавното. Мастера ни пускаше да снимаме, до момента в който бяхме следвахме в НАТФИЗ, което е много-много значимо, с цел да натрупаш контакт и опит в сферата, до момента в който си студент, тъй като откакто излезеш, става още по-трудно, несъмнено, защото би трябвало да започнеш към този момент самичък да търсиш, да си подготвяш СВ-та, фотоси, да обновяваш, да пращаш, и битката е жестока. Просто младите актьори, младите гении би трябвало да знаят, че би трябвало да си доста безрезервен на това нещо и да са подготвени на доста ограничения. Но популярност богу, аз се занимавах и с спектакъл, и с дублаж, работих като водещ на разнообразни събития и излъчвания, просто не съм оставал в никакъв случай без работа, за което съм извънредно признателен на всички хора, с които ме е срещало изкуството. Някъде там започнах да се занимавам със спорт, продължавам и до през днешния ден в свободното си време, с цел да мога да бъда конкурентоспособен, да мога да построявам качества. В последните години започнах с бодибилдинг, ей по този начин полупрофесионално. Спечелих бронзов орден към Световната натурална бодибилдинг федерация. И постоянно съм се старал да се развъртвам.
Дай някои скъпи препоръки, Тони, скъпи препоръки за бодибилдърите. Тук към този момент смесваме доста неща – спектакъл, кино, тото, бодибилдинг.
Така е.
Ти си стартирал относително късно с физическите извършения. Какво би трябвало да направи един мъж на междинна възраст, който се е поотпуснал през годините, и внезапно осъзнае, че желае да прибере корема, да смъкна 6-7 кг? Откъде да стартира?
Трябва да стартира с готовност на своята душeвност, тъй като е доста значимо нещата да се случват от вътрешната страна на открито, т.е. от себе си, и от построяването на една мощна воля, която да те води през този път на горене на мазнини и уединяване на най-много на захарта от диетата. Защото захарта и алкохолът са зложелател № 1 на диетата, на коремната преса. И несъмнено доста придвижване, доста кардио сесии, т.е. да вдигнем малко пулса, да се поизпотим, да може да изгорим калории, защото без кардио сесии, без придвижване няма по какъв начин това да се случи. Тези 10 000 крачки дневно, към които всеки се стреми, са един хигиеничен най-малко. Всеки споделя: но аз вървя 10 000 крачки. Хора, това е нещо, което е безусловно незадоволително за организма. Трябва да има дейна физическа активност, било то повдигане на тежести, било плуване, карате или други спортове.
Има ли значение скоростта на тези най-малко 10 000 крачки?
Да, несъмнено, че има значение, да. Мисля, че човешката походка варира сред 4 и 6 км в час. Вече от 6 км нагоре става бързо вървене. Но колкото и бързо да ги вървим тези 10 000 крачки, отново споделям, ние би трябвало да имаме активност, която да ни вдигне пулса и да ни изпоти, да може да стартираме да трансформираме мазнините в гориво и да изгаряме.
Какво е твоето оръжие против висцералните мазнини, тези към ханша, където е най-проблематичната зона?
Да, моето оръжие е уравновесена диета с много добра интензивност, която е обвързвана с разнообразни действия. Храната е може би 60 или 70% от това.
Как минава един храноден на Антон Порязов?
Когато не съм в подготовка за надпреварата по натурална мъжка физика, имам сред 3 и 4 хранения дневно. Закуската ми е доста значима, тъй като тя е едно от най-основните и значими хранения. Закуската е напълно семпла. Аз си върша овесени ядки с вода или прясно мляко, редувам ги, като течността е 250 мл. Вътре си разгръщам протеин на прахуляк, изолат и става една хубава овесена каша. После прибавям малко боровинки и чия. Това ми е закуската. След към 2 часа някъде, имам още едно хранене - пилешко филе със 150 грама ориз и спанак. След това имам още едно хранене, да вземем за пример след подготовка, което е пуешко филе със 150 грама ориз и чери домати с авокадо. Вечерта имам едно ядене, което е зелена ябълка с малко фъстъчено масло или още една доза протеин на прахуляк от моята марка. Горе-долу това е, като се старая да има многообразие, примерно да променям – веднъж пилешкото филе да е риба, риба звук или сьомга, или веднъж да бъде телешко.
От думите ти разбирам, че не си последовател на фастинга – лечебното недояждане?
Фастингът от време на време го върша в неделя. Гледам задържа 10-12 часа, с цел да рестартирам малко организма и да може той да преработи умрелите кафези, да ги изхвърли, с цел да може да направи нови. Така че фастингът е един добър вид, само че не когато се прави доста постоянно и не доста дълги часове на апетит.
А за водата какво ще кажеш? Тя е неизменима част от тази диетата?
Да, водата е доста значимо нещо. Хубаво е да не се прекалява и всичко да е в едни умерени граници. Мога да дам една формула, която с треньора ми Слави Горанчовски, на който съм извънредно признателен за подготовката ми за надпреварата тази и предходната година, на което се пуснах, та той ми е казвал по този начин: сред 30 и 50 мл на кг човешко тегло. Ако аз съм 80 кг, би трябвало да пия 3.2 литра вода дневно.
Въпросът е тези 3.2 литра по какъв начин ги разпределяш денем?
Тези 3.2 литра ги систематизирам отмерено денем, като не би трябвало да има много-много течности през нощта, надлежно с цел да не ставаш доста постоянно до тоалетната.
Разкажи ни за твоята писателска интензивност.
Това е нещо, което ми е доста на сърцето и на душата. Аз от дребен пиша, от 13-годишен някъде, в резултат на мощно ентусиазъм, което е подбудено най-много от тъга, от горест, от несподелена обич. Добрите писатели и поети не пишат от наслада и от благополучие, а от тъга и от горест. Но да, излезе от щемпел първата ми книга-стихосбирка, която се споделя " Из душата на едно момче “. Подготвям я близо четвърт век и я обричам в чест и памет на майка ми, на баба ми, на татко ми, на дядо ми. Всички доходи от нея подарявам на Дом за сираци в град Карлово, на деца, лишени от родителска грижа. И се надявам да съберем повече доходи. Всеки, който реши да подкрепи моята идея и задача, може да си поръча стихосбирката от уеб страницата на издателството, което е www.dilok.net, да се свърже с мен в обществените мрежи – Антон Порязов, Instagram, Фейсбук, или да посети някоя от огромните книжарници. Благодаря извънредно доста на Оля Ал-Ахмед, която е редактор и създател на предговора, на Анна Стоева, която ми е дизайнер, и на Дико Желев, който е фотографът на корицата. Този екип сбъдна една моя фантазия, с която аз мога да оказвам помощ на разнообразни благотворителни дела. Първата ми е този дом за сираци в Карлово и това е моята задача.
Разкажи ни повече за присъединяване ти в един мегапроект, приказваме за огромен филм, римейк на доста прочут филм отпреди години.
Да. Аз таман се върнах от Лондон, от церемония премиерата на кино лентата The Running Man – " Бягащият човек “, с режисьор Едгар Райт, с присъединяване на Глен Пауъл. Просто толкоз доста безредици и страсти. Да, аз имам малко присъединяване там, само че имах опцията на терен да се срещна с Едгар Райт. В една сцена вземам участие с Глен Пауъл, с Лий Пийс, който играе основния изверг. Просто това е една сбъдната фантазия за мен и съм извънредно признателен на прелестния български екип, на експертите от тази страна, на каскадьорите, на Теодор, който е един от най-хубавите наши координатори по каскади, който беше там, на терен. Наистина филмът си заслужава на 100%, би трябвало да се гледа. Излиза на 14 ноември публично в кината като премиера в целия свят, тъй че феновете да заповядат да го гледат. По романа на Стивън Кинг е, екранизация отпреди 30 години с Арнолд Шварценегер тогава. Наистина прелестен план и съм признателен на Бог, че имах опцията да съм част от него.
Тони, да поговорим още малко по значимите тематики, които вълнуват нашето общество. Как би коментирал това, което се случва с българските деца? Наскоро беше Празникът на будителите, само че въпреки това – това, което се случва в моловете, прегледано в отрицателен аспект. Какво искаш да им кажеш? Ти си минал оттова към този момент.
Искам да кажа на децата да вършат всичко с обич, тъй като любовта е чисти планове към нещо. Любовта е цялост от положителни каузи, от това да бъдеш безсънен, да бъдеш виновен и да имаш светлина в душата. Така че, благи деца, бъдете любящи и в действителност бъдете виновни и будни за делата си, и за дейностите и бездействията си. Това желая да им кажа. И да учат, да учат, да се образоват, тъй като както се споделя, науката е слънце.
Друга една злободневна тематика от нашето общество е войната по пътищата. Там какво ти е мнението? Каква е формулата, с цел да заобикаляме тези жертви?
Отговорност, безспорна отговорност към човешкия живот, към това ти да си в ясно схващане, когато шофираш. Естествено, би трябвало да понижим скоростта и да спасим човешкия живот. Много е значимо – хора, гледайте знаците, апелирам ви! Гледайте рестриктивните мерки! Имайте съзнанието, че не всеки път би трябвало да сте първи, да засечете някой. Може да се забавите с минута, 2, 3, 5, 10, само че това може да избави човешки живот и надлежно да избави от тъга, печал и голяма тъга всички родственици, близки и другари на този човек.
Харесва ли ти България такава, каквато е сега, и вероятността, която се обрисува пред нашата блага родина?
Аз, Бойко, постоянно се старая да бъда оптимист, само че да бъда и реалист. Това, което се случва е такова, каквото е. Да, несъмнено, има отрицателни аспекти, и би трябвало да ги има и тях, с цел да има някакъв тип баланс, с цел да има от кое място да се върви напред и да се развива страната. Но аз съм окуражен, че най-хубавото занапред следва. Влизането на еврото, съгласно мен, е една добра крачка напред. Това ще ни помогне да тръгнем към едно приобщаване, към нещо по-голямо, отваряне на порти за нови планове, за разнообразни еврофондове, за разнообразни неща, които биха подкрепили развиването ни и като инфраструктура, и като обучение, и като изкуство и спорт. Така че, Бойко, постаравам се да имам вяра в тази тенденция.
И на край, Тони, твоето обръщение към слушателите на Радио " Фокус “?
Моето обръщение е може би една моя персонална максима, която аз последвам и се старая всеки ден да си споделям мислено или на глас, и тя е следната: бъдете признателни, уважаеми слушатели, с това, което имате, и с това, което нямате, тъй като вие го нямате с причина, до момента в който се борите и работите за това, което желаете, и за това, което мечтаете.
Или както споделяше баба Ванга, " Не искайте доста, тъй като не може да му платите цената “.
Точно по този начин, безусловно. И тъй като от време на време може да искаш доста, само че ти да не си подготвен за това, да не можеш да го хванеш с двете си ръце и в случай че го получиш, да го изпуснеш.
Бойко СЕРАФИМОВ
Ти си един от водещите на предаванията Спорт Тото по Българска национална телевизия. Как се стигна до твоето запознанство с Българския състезателен тотализатор?
За мене Българският състезателен тотализатор е доста близо до сърцето ми, тъй като през 2020 година, когато завоювах кастинга за ново лице на игрите по Българска национална телевизия, незабавно започнах да работя. Предаването беше прелестно, с времетраене половин час, с посетители в него. И тогава се случиха доста персонални и съдбоносни неща за мен, защото тъкмо в деня, в който майка ми отлетя от този свят, светла й памет, това беше 23 април, а аз имах предаване, беше четвъртък. И следобяд, когато отидох, аз не споделих на никого какво се е случило, просто се държах професионално, както ме е учил моят преподавател, проф. Стефан Данаилов, при който съм приключил в НАТФИЗ. Съответно водих предаването и изтеглихме 109-я тото милионер на България, което за мен беше знак от Бога и от майка ми, че тя към този момент е горе и че всичко е наред. И на нея деветката й беше обичаното число, както и на мен, това ми е съдбоносното число. Аз съм роден на 5 април, като прави общ брой 9. Живея в апартамент № 9, актът ми за раждане е № 999, кръщелното ми удостоверение е № 999. Съответно, кажете ми, какъв е шансът да се падне 109-ят тото милионер? Аз тогава бях на 33 години, което е Христовата възраст, и това беше 33-я тираж. Кой каквото желае да ми споделя, само че няма инцидентни неща. Бог съществува. И по тази причина тотото е в сърцето ми. Така стартира това премеждие за мен като водещ и дебют в ефира на Българска национална телевизия с игрите на тотализатора. И след това, откакто предаването по Българска национална телевизия завърши, върнаха Део и Марина в Българска национална телевизия, мен надлежно ме редуцираха, тъй като нямаше две излъчвания. И напълно неотдавна, след 5 години още веднъж се завърнах, с цел да заместя Део, до момента в който той беше в отпуск, за което съм извънредно признателен на управлението, че се сети за мен, тъй като съм бил преди лице на предаването и в този момент още веднъж, когато има потребност се включвам, оказвам помощ като водещ. И се надявам занапред да ни предстоят още доста хубави и забавни неща с тотализатора, тъй като той е част от персоналния ми път - креативен и предопределен.
Тони, доста топли думи за Тотото, за хората вътре, за ситуацията. Как тази организация съумя да стигне до сърцата на хората и да бъде покрай тях, да не се компрометира през годините и да оказва помощ на спорта и на културата?
Когато нещата просто са насочени към това да се оказва помощ и се вършат със сърце и душа, няма по какъв начин да не се случват, тъй като 30% отиват за подкрепяне на българския спорт и просвета, което е извънредно значимо, изключително в такива сложни, тежки времена, да има фонд, да има помощ, да има нещо, което да подкрепя тези две звена, защото те са главните стълбове на човешкото образование, спорта и културата, и те някак си карат индивида да бъде построен като персона, което на нас, българите и освен на нас, в целия свят ни е извънредно жизненоважно да се изградим като положителни хора и персони. Трябва да имаме такива държавни механизми, които да оказват помощ. Това е действително ролята на страната. Много съм благополучен и щастлив, че съм част от това.
Ти доскоро описа за хладнокръвието, с което си водил предаването в деня на гибелта на твоята майка, светла й памет. Какво ти костваха тези старания и в този момент, 5 години по-късно, даваш ли си сметка какво си направил в действителност и по какъв начин си превъзмогнал това ужасяващо събитие?
Тя сутринта си отиде, аз следобяд имах предаване. Даже 25 април е рождената дата на Шекспир. Нещата просто по този начин се подредиха, няма инцидентни неща. Аз нямам доверие, че Бог съществува. Аз знам, че Бог съществува. Но връщайки се обратно и поглеждайки през рамо, не мога да осъзная по какъв начин съм съумял да се активизирам, да се абстрахирам от всичко и да повеждам това предаване. Както към този момент споделих, тогава изтеглихме 109-ия тото милионер. Това беше рекорден джакпот за онлайн тираж, тъй като индивидът, Недялко Йорданов, с онлайн фиш за 3.20 лв. беше спечелил близо 1.6 милиона лв., което беше връх тогава за тотализатора за онлайн залог. И някак си тогава към този момент, след предаването, ми потеглиха сълзи от очите. Когато се прибрах откъм гърба в апаратната и екипът ме попита: Абе, Тони, какво става? – и аз споделих: Вълнувам се за джакпота. Но те ме усетиха и ми споделиха: Не, не, има нещо друго. Аз чак тогава им споделих и те не можеха да повярват. Но това е в действителност човешката природа и душа – когато ние се концентрираме, когато се активизираме, ние сме способни на неща, които не знаем, че съществуват вътре в нас. И имаме доста сили, тъй като ние в действителност сме едни души, които вървят по земята. И постоянно аз това съм казвал, и моят професор, Стефан Данилов, ме е научил, че би трябвало да гледаш на индивида като на душа, като на дух, а не като на едно тяло, което ти приказва. И да имаш постоянно почитание към душата на индивида, тъй като ето, в никакъв случай не знаеш той какво претърпява и пред какво е минал и какво му се случва.
Или както споделят античните команчи, племето от Америка: Недей да съдиш някого, преди да си прекарал две луни в неговите мокасини.
Да, това е превъзходно, доста хубаво казано.
Тони, ти ни разказваш за твоя преподавател Стефан Данаилов, обаче всички в България сме наясно, че пътят на артиста след завършването на НАТФИЗ по никакъв начин не е елементарен. Аз персонално те помня от второстепенната роля, която имаше в сериала " Под прикритие “, помощник на комисар Попов. Разкажи ни за твоя път, в случай че искаш даже от въжделенията ти през ученическите години, по кое време си осъзнал, че искаш да бъдеш артист, завършването на НАТФИЗ, по-късно сериали, реклами, спектакъл. Някак си начертай една пътна карта, в случай че искаш за младите артисти, с цел да знаят, че не е елементарно.
Ами в действителност, Бойко, това е една от най-трудните специалности в света съгласно мен. Колкото и да е благородна, тя е предопределение. Просто е божи подарък. Ти би трябвало да го откриеш за себе си и по-късно да го развиваш. Защото в действителност един артист, който има единствено гений, ще загуби пред този, който има по-малко гений, само че работи повече. Пътна карта просто е доста мъчно да начертая, няма да ни стигне времето, тъй като в действителност толкоз доста неща са ми се случили в моя креативен път към този момент за 13 години, откогато се занимавам с изкуство. Аз открих изкуството първо в театъра. Всичко стартира в 119-о учебно заведение в София Тогава моята класна, госпожа Данева ни водеше на спектакъл. Ако слуша, специфични поздрави на нея и на шефа Диян Стаматов. Ходехме в Театър " 199 “ и в Театъра на " Армията “. Като възпитаник всеки петък имахме традиция да бъдем на зрелище. И тогава някак си аз, защото съм с мъчно, тежко детство, израснал съм без татко и по този начин нататък, да не влизам в детайлности, само че беше мъчно, намирах избавление в тези час-два, когато отивахме на спектакъл и гледахме артистите на сцената. Едни от знаковите огромни представления тогава бяха " Сако от велур “, " Телохранители “, " Секс, опиати, рокендрол ", " Ножица-трепач " и още, и още, които някак си просто ме спасяваха от сложните, неприятните, тежките неща, които ме чакаха у дома или са ми се случвали в учебно заведение и по този начин нататък. Та, си споделих: аз желая да съм като тези артисти, като тези хора, които дават вяра и избавят душата ти за час-два и някак си са отдушник за твоите несполуки в живота. И полека-лека, това ми беше първата среща с изкуството, с театъра, по-късно пристигна и киното. В кино " Изток “, тъй като аз съм израснал в този регион. Гледах с удивления и унес филми като " Матрицата “, " Джурасик парк “, " Гладиатор “ на Ридли Скот, които ме сближиха с киното. И в следствие към този момент аз си споделих, че това е една благородна същинска специалност, която може доста да дава на хората, да дава смисъл, да дава послания, да ги избавя. Но, когато приключих моето приблизително особено обучение, трябваше да стартира да работя, с цел да оказвам помощ на майка си, на баба си, и нямаше по какъв начин да вляза незабавно в НАТФИЗ. Започнах да работя като търговски представител в една доста огромна българска компания за захарни произведения. Но след това, като се разделиха нашите и татко ми към този момент не беше фактор, който оказваше въздействие върху моите избори, започнах да се занимавам и с това. Напуснах си работата на търговски представител и започнах да последвам актьорската си фантазия, тогава бях на 26-годишна възраст.
Кой е твоят Топ 3 на скъпите препоръки, които Стефан Данаилов ти е дал? Какво научи от него в човешки проект, освен в актьорски?
Светла му памет на моя нравствен татко. Той ми е повече от преподавател, тъй като аз бях и отговорник на класа. Бях един от най-приближените му студенти. Много истории с него, ходил съм у тях и какво ли не. Но в резюме, той ни учеше на това да постъпваш към всяко едно човешко създание с почитание, тъй като не знаеш то какво си носи в неговия куфар. Другото,което е, да бъдеш пич и да имаш самочувствие. Много значими неща, само че самочувствие с мярка, умерено самочувствие. Т.е. ти да знаеш кой си, само че да знаеш и от кое място си тръгнал. И постоянно, когато се качваш по стълбицата на триумфа и на живота нагоре, да поздравяваш хората, които срещаш, тъй като когато един ден паднеш оттова или тръгнеш да падаш, да слизаш надолу, можеш да срещнеш същите тези хора. Това са едни от главните неща, които ме е научил моят нравствен татко и професор ми в НАТФИЗ, Стефан Данаилов.
След това завършваш НАТФИЗ, какво става с кариерата ти? Трудно начало, спектакъл, щатове, свободна процедура, реклами, кино?
Да, всичко това вкупом. Разбира се, както ти загатна " Под прикритие “, само че " Под прикритие “ беше един от първите сериали с съществена роля даже преди да вляза в НАТФИЗ, което беше забавното. Мастера ни пускаше да снимаме, до момента в който бяхме следвахме в НАТФИЗ, което е много-много значимо, с цел да натрупаш контакт и опит в сферата, до момента в който си студент, тъй като откакто излезеш, става още по-трудно, несъмнено, защото би трябвало да започнеш към този момент самичък да търсиш, да си подготвяш СВ-та, фотоси, да обновяваш, да пращаш, и битката е жестока. Просто младите актьори, младите гении би трябвало да знаят, че би трябвало да си доста безрезервен на това нещо и да са подготвени на доста ограничения. Но популярност богу, аз се занимавах и с спектакъл, и с дублаж, работих като водещ на разнообразни събития и излъчвания, просто не съм оставал в никакъв случай без работа, за което съм извънредно признателен на всички хора, с които ме е срещало изкуството. Някъде там започнах да се занимавам със спорт, продължавам и до през днешния ден в свободното си време, с цел да мога да бъда конкурентоспособен, да мога да построявам качества. В последните години започнах с бодибилдинг, ей по този начин полупрофесионално. Спечелих бронзов орден към Световната натурална бодибилдинг федерация. И постоянно съм се старал да се развъртвам.
Дай някои скъпи препоръки, Тони, скъпи препоръки за бодибилдърите. Тук към този момент смесваме доста неща – спектакъл, кино, тото, бодибилдинг.
Така е.
Ти си стартирал относително късно с физическите извършения. Какво би трябвало да направи един мъж на междинна възраст, който се е поотпуснал през годините, и внезапно осъзнае, че желае да прибере корема, да смъкна 6-7 кг? Откъде да стартира?
Трябва да стартира с готовност на своята душeвност, тъй като е доста значимо нещата да се случват от вътрешната страна на открито, т.е. от себе си, и от построяването на една мощна воля, която да те води през този път на горене на мазнини и уединяване на най-много на захарта от диетата. Защото захарта и алкохолът са зложелател № 1 на диетата, на коремната преса. И несъмнено доста придвижване, доста кардио сесии, т.е. да вдигнем малко пулса, да се поизпотим, да може да изгорим калории, защото без кардио сесии, без придвижване няма по какъв начин това да се случи. Тези 10 000 крачки дневно, към които всеки се стреми, са един хигиеничен най-малко. Всеки споделя: но аз вървя 10 000 крачки. Хора, това е нещо, което е безусловно незадоволително за организма. Трябва да има дейна физическа активност, било то повдигане на тежести, било плуване, карате или други спортове.
Има ли значение скоростта на тези най-малко 10 000 крачки?
Да, несъмнено, че има значение, да. Мисля, че човешката походка варира сред 4 и 6 км в час. Вече от 6 км нагоре става бързо вървене. Но колкото и бързо да ги вървим тези 10 000 крачки, отново споделям, ние би трябвало да имаме активност, която да ни вдигне пулса и да ни изпоти, да може да стартираме да трансформираме мазнините в гориво и да изгаряме.
Какво е твоето оръжие против висцералните мазнини, тези към ханша, където е най-проблематичната зона?
Да, моето оръжие е уравновесена диета с много добра интензивност, която е обвързвана с разнообразни действия. Храната е може би 60 или 70% от това.
Как минава един храноден на Антон Порязов?
Когато не съм в подготовка за надпреварата по натурална мъжка физика, имам сред 3 и 4 хранения дневно. Закуската ми е доста значима, тъй като тя е едно от най-основните и значими хранения. Закуската е напълно семпла. Аз си върша овесени ядки с вода или прясно мляко, редувам ги, като течността е 250 мл. Вътре си разгръщам протеин на прахуляк, изолат и става една хубава овесена каша. После прибавям малко боровинки и чия. Това ми е закуската. След към 2 часа някъде, имам още едно хранене - пилешко филе със 150 грама ориз и спанак. След това имам още едно хранене, да вземем за пример след подготовка, което е пуешко филе със 150 грама ориз и чери домати с авокадо. Вечерта имам едно ядене, което е зелена ябълка с малко фъстъчено масло или още една доза протеин на прахуляк от моята марка. Горе-долу това е, като се старая да има многообразие, примерно да променям – веднъж пилешкото филе да е риба, риба звук или сьомга, или веднъж да бъде телешко.
От думите ти разбирам, че не си последовател на фастинга – лечебното недояждане?
Фастингът от време на време го върша в неделя. Гледам задържа 10-12 часа, с цел да рестартирам малко организма и да може той да преработи умрелите кафези, да ги изхвърли, с цел да може да направи нови. Така че фастингът е един добър вид, само че не когато се прави доста постоянно и не доста дълги часове на апетит.
А за водата какво ще кажеш? Тя е неизменима част от тази диетата?
Да, водата е доста значимо нещо. Хубаво е да не се прекалява и всичко да е в едни умерени граници. Мога да дам една формула, която с треньора ми Слави Горанчовски, на който съм извънредно признателен за подготовката ми за надпреварата тази и предходната година, на което се пуснах, та той ми е казвал по този начин: сред 30 и 50 мл на кг човешко тегло. Ако аз съм 80 кг, би трябвало да пия 3.2 литра вода дневно.
Въпросът е тези 3.2 литра по какъв начин ги разпределяш денем?
Тези 3.2 литра ги систематизирам отмерено денем, като не би трябвало да има много-много течности през нощта, надлежно с цел да не ставаш доста постоянно до тоалетната.
Разкажи ни за твоята писателска интензивност.
Това е нещо, което ми е доста на сърцето и на душата. Аз от дребен пиша, от 13-годишен някъде, в резултат на мощно ентусиазъм, което е подбудено най-много от тъга, от горест, от несподелена обич. Добрите писатели и поети не пишат от наслада и от благополучие, а от тъга и от горест. Но да, излезе от щемпел първата ми книга-стихосбирка, която се споделя " Из душата на едно момче “. Подготвям я близо четвърт век и я обричам в чест и памет на майка ми, на баба ми, на татко ми, на дядо ми. Всички доходи от нея подарявам на Дом за сираци в град Карлово, на деца, лишени от родителска грижа. И се надявам да съберем повече доходи. Всеки, който реши да подкрепи моята идея и задача, може да си поръча стихосбирката от уеб страницата на издателството, което е www.dilok.net, да се свърже с мен в обществените мрежи – Антон Порязов, Instagram, Фейсбук, или да посети някоя от огромните книжарници. Благодаря извънредно доста на Оля Ал-Ахмед, която е редактор и създател на предговора, на Анна Стоева, която ми е дизайнер, и на Дико Желев, който е фотографът на корицата. Този екип сбъдна една моя фантазия, с която аз мога да оказвам помощ на разнообразни благотворителни дела. Първата ми е този дом за сираци в Карлово и това е моята задача.
Разкажи ни повече за присъединяване ти в един мегапроект, приказваме за огромен филм, римейк на доста прочут филм отпреди години.
Да. Аз таман се върнах от Лондон, от церемония премиерата на кино лентата The Running Man – " Бягащият човек “, с режисьор Едгар Райт, с присъединяване на Глен Пауъл. Просто толкоз доста безредици и страсти. Да, аз имам малко присъединяване там, само че имах опцията на терен да се срещна с Едгар Райт. В една сцена вземам участие с Глен Пауъл, с Лий Пийс, който играе основния изверг. Просто това е една сбъдната фантазия за мен и съм извънредно признателен на прелестния български екип, на експертите от тази страна, на каскадьорите, на Теодор, който е един от най-хубавите наши координатори по каскади, който беше там, на терен. Наистина филмът си заслужава на 100%, би трябвало да се гледа. Излиза на 14 ноември публично в кината като премиера в целия свят, тъй че феновете да заповядат да го гледат. По романа на Стивън Кинг е, екранизация отпреди 30 години с Арнолд Шварценегер тогава. Наистина прелестен план и съм признателен на Бог, че имах опцията да съм част от него.
Тони, да поговорим още малко по значимите тематики, които вълнуват нашето общество. Как би коментирал това, което се случва с българските деца? Наскоро беше Празникът на будителите, само че въпреки това – това, което се случва в моловете, прегледано в отрицателен аспект. Какво искаш да им кажеш? Ти си минал оттова към този момент.
Искам да кажа на децата да вършат всичко с обич, тъй като любовта е чисти планове към нещо. Любовта е цялост от положителни каузи, от това да бъдеш безсънен, да бъдеш виновен и да имаш светлина в душата. Така че, благи деца, бъдете любящи и в действителност бъдете виновни и будни за делата си, и за дейностите и бездействията си. Това желая да им кажа. И да учат, да учат, да се образоват, тъй като както се споделя, науката е слънце.
Друга една злободневна тематика от нашето общество е войната по пътищата. Там какво ти е мнението? Каква е формулата, с цел да заобикаляме тези жертви?
Отговорност, безспорна отговорност към човешкия живот, към това ти да си в ясно схващане, когато шофираш. Естествено, би трябвало да понижим скоростта и да спасим човешкия живот. Много е значимо – хора, гледайте знаците, апелирам ви! Гледайте рестриктивните мерки! Имайте съзнанието, че не всеки път би трябвало да сте първи, да засечете някой. Може да се забавите с минута, 2, 3, 5, 10, само че това може да избави човешки живот и надлежно да избави от тъга, печал и голяма тъга всички родственици, близки и другари на този човек.
Харесва ли ти България такава, каквато е сега, и вероятността, която се обрисува пред нашата блага родина?
Аз, Бойко, постоянно се старая да бъда оптимист, само че да бъда и реалист. Това, което се случва е такова, каквото е. Да, несъмнено, има отрицателни аспекти, и би трябвало да ги има и тях, с цел да има някакъв тип баланс, с цел да има от кое място да се върви напред и да се развива страната. Но аз съм окуражен, че най-хубавото занапред следва. Влизането на еврото, съгласно мен, е една добра крачка напред. Това ще ни помогне да тръгнем към едно приобщаване, към нещо по-голямо, отваряне на порти за нови планове, за разнообразни еврофондове, за разнообразни неща, които биха подкрепили развиването ни и като инфраструктура, и като обучение, и като изкуство и спорт. Така че, Бойко, постаравам се да имам вяра в тази тенденция.
И на край, Тони, твоето обръщение към слушателите на Радио " Фокус “?
Моето обръщение е може би една моя персонална максима, която аз последвам и се старая всеки ден да си споделям мислено или на глас, и тя е следната: бъдете признателни, уважаеми слушатели, с това, което имате, и с това, което нямате, тъй като вие го нямате с причина, до момента в който се борите и работите за това, което желаете, и за това, което мечтаете.
Или както споделяше баба Ванга, " Не искайте доста, тъй като не може да му платите цената “.
Точно по този начин, безусловно. И тъй като от време на време може да искаш доста, само че ти да не си подготвен за това, да не можеш да го хванеш с двете си ръце и в случай че го получиш, да го изпуснеш.
Бойко СЕРАФИМОВ
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ